»стори€ на златарството

 

ƒостигналите до нас произведени€ на тракийското златарско изкуство нос€т белезите на високо художествено и технологично майсторство, което се преплита с донесената от слав€ните традици€ в обработването на сребро, мед и бронз. ѕрабългарското златарство пък дава декоративните принципи на източното изкуство, с което е било в съседство преди заселването на прабългарите на Ѕалкански€ полуостров.

ѕрез 10 в. златарството се обособ€ва като зана€тчийски отрасъл в българските градове, а след 12 в. започва и специализиране в различните златарски техники. ¬ъзрожденските златари постепенно изостав€т геометрични€ и схематични€ художествен стил на средновековното златарство и се насочват към богатството на заобикал€щи€ ги растителен св€т. Ќавлизат и нови елементи, заимствани от западноевропейските декоративни стилове –енесанс, Ѕарок, –ококо.

ќсновните техники в традиционното българско златарство са отливане, коване и изчукване, филигран и гранулаци€. Ќаред с т€х при изработването на накити се използват гравировката, ажурът, емайлът, монтирането на скъпоценни и полускъпоценни камъни, позлатата и др.

≈дна от най-разпространените техники е филигранът, който има и най-дълга истори€ в българските земи. “ази техника била възприета и използвана от древните тракийски златари още през 6 в.пр.’р. и до ден днешен е предпочитана от българските бижутери.